Учени откриха любопитен ген в амигдалата – малка, но свръхмогъща структура в мозъка, която управлява емоциите ни. Според новото изследване свръхекспресията на този ген може буквално да „включи“ тревожността. А най-интересното? Лекуваха гена при мишки… и поведението им се успокои почти мигновено.
Тревожността е сред най-големите психични проблеми на нашето време, тормозеща стотици милиони хора по света – над 40 милиона възрастни и около 4 милиона деца само в САЩ. Някои специалисти вече я наричат глобална епидемия, подхранвана от апокалиптичните новини и токсичните социални мрежи.
Досега се знаеше, че амигдалата играе ключова роля – нейната свръхактивност предизвиква възпаление, което е свързано с тревожни и депресивни състояния. Стресът пък допринася за дисбаланс на невротрансмитери като серотонин и адреналин. Но липсваше голямото парче от пъзела.
Точно тук се намесва екипът на невролога Хуан Лерма от Института по невронауки в Сан Хуан де Аликанте, Испания. Учените открили, че генът Grik4, който кодира възбуждащ протеин в нервната система, при свръхекспресия може да „прегрее“ невронната мрежа в амигдалата.
Лерма и колегите му генетично модифицирали мишки така, че да имат допълнителни копия на Grik4. Резултатът бил ясен: животните започнали да проявяват тревожност, депресивно поведение, социална затвореност и силно засилена невронна възбудимост.
В проучване, публикувано в iScience, ученият обяснява:
„Амигдалата, и особено нейната хиперактивност, е тясно свързана с тревожността.“
За да проверят дали симптомите могат да се повлияят, учените инжектирали вещества, които нормализират нивата на Grik4 в базално-латералното ядро на амигдалата – зона, която участва в обработката на стреса и обучението след стресови ситуации. Там се намират и пирамидалните неврони – ключови за памет, съзнание и когнитивен контрол.
След нормализиране на Grik4 комуникацията между базално-латералната и центролатералната част на амигдалата се възстановила. Мишките станали по-спокойни, по-социални и престанали да търсят затворени пространства. Поведенческите тестове и електрофизиологичните записи показали ясно подобрение – както при генетично модифицираните мишки, така и при естествено тревожните.
Лерма коментира още:
„Откриването на толкова важна роля на малка група неврони показва колко фини промени могат да обърнат активността в мозъчната верига и предоставя нова цел за лечение на тревожни разстройства.“
Следващите стъпки в изследването ще включват и други части на мозъка – например хипокампуса, който също е свързан със стреса. А докато науката напредва към потенциални терапии при хора, учените напомнят, че дори обикновени техники за контролирано дишане могат временно да помогнат за успокояване.
