1972 година не просто разтърсва света със скандала „Уотъргейт“, култовия филм „Кръстникът“ и последната мисия „Аполо 17“, кацнала на Луната. Оказва се, че тази година влиза в историята и като най-дългата, съобщава IFLScience.
Причината? 1972-ра е високосна, което по принцип прибавя 24 допълнителни часа, но към нея са добавени и цели две високосни секунди – на 30 и 31 декември. Така общата ѝ продължителност достига впечатляващите 31 622 402 секунди. За сравнение – една стандартна 365-дневна година трае 31 536 000 секунди.
Защо изобщо са добавени тези секунди?
Според публикацията, високосните секунди през 1972 г. са въведени, за да може атомното време да бъде синхронизирано с леко непостоянното въртене на Земята. Днес глобалното време се измерва чрез атомни часовници – устройства, които следят естествените вибрации на атоми (най-често цезиеви) и са толкова точни, че губят едва по една секунда на милион години.
Но дори тази невероятна прецизност не е достатъчна, за да се напасне перфектно спрямо позицията на Слънцето. Заради микроскопичните колебания в земното въртене понякога се налага да бъде добавяна високосна секунда.
Тези малки отклонения са критично важни за технологии като GPS навигация, телекомуникации, финансови системи и научни експерименти, които зависят от абсолютна точност.
Как започва всичко?
Първата високосна секунда е въведена през юни 1972 г. след международно споразумение, в което участва и Националното бюро по стандартизация на САЩ. В края на годината е добавена още една, за да се навакса натрупаното изоставане.
Оттогава насам към координираното универсално време са добавени малко под 30 високосни секунди, за да се поддържа синхрон между атомното време и реалното движение на Земята.
А коя друга година претендира за „най-дълга“?
Някои учени сочат 46 г. пр.н.е. като възможен рекордьор. По съвет на астрономите си Юлий Цезар добавя тогава цели 445 дни, за да оправи хаоса в римския календар и да го приведе към слънчевата година.
И още една любопитка: Слънцето не е центърът на системата
Съвременни изследвания показват, че Слънцето не стои точно в центъра на Слънчевата система. Всички планети – включително самото Слънце – обикалят около т.нар. барицентър. Позицията му се изменя според масата и разположението на планетите, като най-силно влияние оказват Юпитер и Сатурн. Понякога техните гравитационни сили са толкова мощни, че центърът на масата се измества извън повърхността на Слънцето, което го кара леко да „подскача“, пише actualno.
